Излезлият през 1995 г. Мостовете на Медисън е един от онези филми,

Излезлият през 1995 г.  " Мостовете на Медисън " е един от тези филми, които те връхлитат, опустошават душата ти с палитра от красиви и тъжни усеща и по-късно те оставят дълго да мислиш за тях, пазейки ги в някое кътче на съзнанието си. 

Робърт и Франческа, героите на Клинт Ийстууд и Мерил Стрийп, създават една от най-запомняващите се и вълнуващи любовни истории, разигравани в миналото на огромния екран. 

Действието се развива през 60-те и филмът споделя за спонтанната четиридневна връзка на фермерска жена от щата Айова и пътуващ фотограф.  Мимолетната им връзка ражда доста истини за човешките копнежи, устрема към откровения повод на сърцето, дълга и разкаянието.

Днес сме събрали дребен букет от най-хубавите съгласно нас изречения от кино лентата, основан на литературното произведение на автора Уолър Робърт Джеймс и режисиран от Клинт Ийстууд:

Робърт: Този тип сигурност идва единствено един път в живота.

Робърт: Старите мечти бяха положителни фантазии. Не се случиха, само че се веселя, че ги имах.

Робърт: Не желая да имам нужда от теб, тъй като не мога да те имам.

Франческа: Ти не разбираш. Не схващаш ли? Когато една жена направи избора да се омъжи и да има деца, от една страна това е ново начало, а въпреки това животът ѝ спира. Започваш да градиш един нов живот със отговорности, създаваш дом. Ставаш майка, брачна половинка и се застояваш на едно място, с цел да може децата ти да имат свободата да се движат. А когато те пораснат и изоставен дома, отнасят всички тези отговорности със себе си. И тогава ти искаш да се движиш свободно както преди, само че към този момент не си спомняш по какъв начин, какво може да те развълнува, тъй като от дълго време никой не те е питал. Дори ти самата. Никога през живота си не си мислила, че обич като тази може да ти се случи...

imdb

Франческа: Не мога да накарам цялостен един живот да изчезне, с цел да стартира нов. Всичко, което мога да направя, е да се опитам да задържа и двама ни някъде вътре в мен. Трябва да ми окажеш помощ.

Робърт: Нещата се трансформират. Винаги го вършат, това е част от природата. Повечето хора се опасяват от смяната, само че в случай че гледаш на нея като на нещо, на което постоянно можеш да разчиташ, тогава тя може да бъде разтуха.

Робърт: Мислиш ли, че това, което се случи с нас, се случва на всеки? Това, което усещаме един към различен? Едва сме... едвам сме двама обособени души в този момент. Някои хора цялостен живот търсят това и в никакъв случай не го намират. Други даже не мислят, че съществува.

imdb

Робърт: Когато си помисля за какво върша фотоси, повода, която мога да измисля е, че просто изглежда съм си проправял път натук. В момента наподобява, че всичко, което съм направил в живота си, е с цел да си проправя път към теб.

Робърт: Не се заблуждавай, Франческа. Ти си всичко друго, само че не и обикновена жена.

Робърт: Ако искаш да спра, кажи ми в този момент.

Франческа: Никой не те моли за това.

imdb